English Често задавани въпроси
Въпрос №8:Задължения по чл. 57,ал. 2 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ)
Отговор:
Съгласно чл. 57, ал. 2 от Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ) на задължително обследване за енергийна ефективност подлежат всички:
1. предприятия за производство, които не са малки и средни предприятия по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия;
2. предприятия за предоставяне на услуги, които не са малки и средни предприятия (МСП) по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП);
3. промишлени системи, чието годишно потребление на енергия е над 3000 МWh.
В съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 5 от ЗЕЕ собствениците на предприятия и промишлени системи, които подлежат на задължително обследване подават в Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) ежегодно декларации,които имат за цел установяване на вида на задълженото лице. Декларацията, подавана от юридическите лица, които не са МСП по смисъла на чл. 3 от ЗМСП - лицата по чл. 57, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗЕЕ - може да бъде една за общото потребление на енергия на всички техни обекти или отделна декларация за всеки от обектите, независимо дали тяхното потребление е под или над 3000 МWh годишно.
Декларацията, подавана от юридическите лица, които са МСП по смисъла на чл. 3 от ЗМСП, но имат поне една промишлена система с потребление на енергия над 3000 МWh годишно - лицата по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ - следва да отразява потреблението на енергия на съответната промишлена система.
За лицата по чл. 57, ал. 2 т. 1 и 2 от ЗЕЕ следва да бъдат обхванати всички техни обекти, като за всеки обект следва да има отделни доклад и резюме от енергийно обследване, включително за обекти с годишно потребление на енергия под 3000 МWh, а за сгради, които не са производствени - сертификат за енергийни характеристики на сградата. За лицата по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ следва да се извърши обследване за енергийна ефективност за промишлената система/и с потребление на енергия над 3000 МWh годишно.
По отношение на лица, които са подразделения на чуждестранни компании и биха попаднали в обхвата на чл. 57 от ЗЕЕ, следва да се има предвид, че ЗЕЕ дава комплекса от дейности и мерки по изпълнение на ангажимента на България за постигане на целта в крайното потребление в страната и няма как да се вземат предвид обстоятелства извън територията й. Това означава, че само обектите базирани в България следва да отговарят на някое от определенията в чл. 57 от ЗЕЕ, за да се определят като задължени лица.
При наемни отношения следва да се има предвид, че собственикът на сградите или съоръженията, отдадени под наем, има по-голямо влияние върху собствеността, т.е. по-големи възможности за реализиране на мерки за енергийна ефективност. Даването под наем е възмездно и е част от общата дейност на собственика и следва задължението за реализиране на мерки за енергийна ефективност да бъде за собственика.
В случай, че собственик извършва промишлени дейности, монтаж, транспорт или др. със собствена техника на площадка или в сграда взета под наем от друго лице и тази техника консумира над 3000 МWh годишно, то задължението по чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗЕЕ е на собственика на техниката.
Хипотезите при наемни отношения са различни и са предмет на договаряне между страните, така че не може да се изведе универсален подход, а следва да бъдат изследвани от консултантите по енергийна ефективност (които са квалифицирани, обучени и имат придобит опит по темата) за да се предложи най-добрият подход при обследването за енергийна ефективност.
